Нямам търпение. За нищо. Казват, че “търпението е злато”, а аз изобщо не обичам да чакам.

И сега нямам грам търпение. Седнах да пиша преди 30 секунди, а вече нямам търпение да се е написало всичко, което искам да споделя и да се е самопубликувало.

Днес гледах и следях няколко мача и с кански мъки ги изчаках да свършат. Едвам изтрайвам по 105 минути. Искам в момента, когато започне мачът, той вече да е свършил и аз да знам резултата. И моят отбор да е победил, разбира се. Не мога да проумея за какво е необходимо 105 минути да чакам някакви да подритват топката и аз до края да не знам как ще свърши. Направо се побърквам. Двете полувремена са пак що годе приемливи, но защо за Бога е необходимо да се почива 15 минути. Когато съм на стадиона е още по-изнервящо. Съдията свири края на първото полувреме, футболистите се прибират към съблекалнята и аз вече нямам търпение да излизат от тунела за второто полувреме. Защо е необходимо да почиват? Да си изиграят мача, после ще ми почиват цяла седмица.

На работа съвсем пък нямам търпение. Аз не съм от хората, които отиват на нова работа с огромен ентусиазъм. Не ме интересува нито кариера, нито професионално развитие, нито запознанство с нови колеги, нито нещата, които ще правя, нито дори парите особено. Склонен съм да започна нова работа, чак когато нямам пари за храна, цигари и дребни развлечения. Още от първия работен ден нямам търпение да дойде деня, в който ще напусна. Няколко основни въпроси ми се въртят в главата по време на “встъпването” ми в длъжност, а именно:

Въпрос 1: С какви ли нови идиоти ще трябва да работя и с какви ли техни магарии и странности ще трябва да свиквам?

Въпрос 2: Какви ли безсмислени глупости ще ме карат да върша?

Въпрос 3: Дали ще мога да си тръгвам по-рано, когато има неотложни ангажименти като мач, риболов и жени?

Въпрос 4: Дали ще мога да закъснявам сутрин в рамките на 45 минути под предлог, че “работата не е футболен мач – няма да изпуснеш първото полувреме, ако закъснееш с 45 минути”?

Нямам търпение във всеки един работен ден по отделно. Всеки работен ден, единственото нещо, което чакам още от сутринта, е да стане време да си ходя. Не ме интересува дали ще върша много работа или никаква, подсъзнателно мисълта ми винаги е насочена към часовника и момента на тръгване.

Просто приоритетите ми на работното място са съвсем различни от общоприетите и те са свързани с това, че нямам търпение. Единственото нещо, което реално ме интересува, е да дойде някаква конкретна дата в края на месеца и да си получа заплатата. Разни глупости от рода на това как върви фирмата или организацията – работодател, дали печели, дали се развива и тем подобни, се нареждат в ценностната ми система някъде около ЦСКА, Георги Първанов и “Дързост и красота”. Затова и често сменям работата.

Разбира се, нямам търпение да си получа заплатата. Никога не съм можел да разбера защо трябва да се работи 25 дни в месеца и само в един ден се раздава заплата. Би било много по-удачно да се работи само един ден, а през всичките останали да превеждат заплата.

Аз дори не съм толкова лош работник. Върша равнодушно почти всичко, което е необходимо и се старая да го върша добре. Като цяло съм в чудесни отношения и с повечето ми колеги. Просто нямам търпение. Нямам търпение в първите дни на нова работа да измисля начини всичко да се прави по-бързо и по-качествено. Не казвам на никого, защото това ми дава възможност да се скатавам и пак да върша толкова работа, колкото и останалите. До момента, когато вече нямам търпение да върша някаква работа и просто решавам да се скатавам.

Вторият ми приоритет на работа е да се ориентирам дали има някоя сгодна колежка с лабилна психика и нисък морал, която евентуално да изчукам. Всъщност, това вече не го правя, след като вече се убедих в правотата на поговорката “не си вади онази работа там, където си вадиш хляба”.

Но, не се знае къде ще попадна. На мен ми е слаб ангелът. Пък и нямам търпение и с жените. Когато срещна жена, която ме привлича сексуално, аз нямам търпение да спя с нея. Затова и като цяло не се занимавам с жени, които не ми пускат от първия път, вече при много крайна ситуация от втория. След като я изчукам, аз вече нямам търпение да заживея с нея, да се оженя и да имам дете. Затова все още живея сам, не съм се оженил и нямам дете.

Нямам търпение да имам дете. Не мога да си представя как ще го дочакам 9 месеца да се роди. Направата му става толкова по-бързо и приятно, защо по дяволите е необходимо след това да се чака толкова време. На всичкото отгоре детето расте супер бавно. Расте като бавноразвиваща се костенурка. Знам, че ще се радвам от все сърце детето ми да расте пред очите ми, но не знам как ще имам търпение за това. То трябва да стане поне на 3-4 години, за да може вече адекватно да се говори с него някакъв двустранен разговор. Не че няма да ми е интересно преди това и че няма да му говоря непрекъснато, но трябва да го чакам 3-4 години, за да може и то да каже някакво завършено изречение. Нямам търпение да го чакам да започне да ми говори. Реално, от приятната и бърза направа на детето, трябва да изтрая няколко години докато то е в състояние да си говори пълноценно с мен. И всичко това, защото децата растат супер бавно като костенурки.

Нямам търпение да чета книга или да гледам филм. Особено пък, ако са интересни. Нетърпението ми става още по-нетърпимо, когато нещо е интересно. Тогава искам вече да знам края на книгата или филма, а не да трябва да чакам, за да разбера завършека.

Нямам търпение да пътувам. Много обичам да отивам на нови места, но самото пътуване е отвратителна досада. Искам да съм стигнал до съответното място още преди да съм се качил в превозното средство. Когато отида на метрото и видя, че ще дойде след 6 минути, веднага започвам да си мисля защо няма да дойде след 2 минути и се чудя какво по дяволите ще правя през оставащото време. Не че бързам за някъде или да закъснявам. Просто ме дразни да чакам нещо 6 минути, когато знам, че то е могло да дойде и след 2.

Нямам търпение, когато ходя за риба. Знам как се лови, къде и как мога майсторски да издебна голяма риба и да се зарадвам истински, когато я хвана. Правя го всеки път с огромно нетърпение. И вече като съм хванал рибата и съм се изкефил от все сърце, ми идва да я питам директно: “Рибо, защо беше необходимо всичкото това усилие, вместо сама да скочиш в живарника?”

Нямам търпение. Всеки ден чакам да ми се обади бившата ми приятелка и направо полудявам от нетърпение. И тя знае, че нямам търпение и нарочно не ми се обажда. Не че имам нещо да си говоря с нея или да знам какво ще и кажа, дори си мисля, че не искам изобщо да я чувам и виждам някога повече. Но самият факт, че не ми се обажда, вече ме побърква от нетърпение. Накрая ще взема аз да и се обадя и да се изложа като кифладжия само и само, за да се докаже за пореден път, че аз нямам никакво търпение.

Нямам търпение да дойде утрешния ден. Затова си лягам почти призори, защото от нетърпение не мога да заспя. Не че очаквам нещо конкретно да се случи утре, но сън не ме лови, само като си помисля за това, че ще идва нов ден.

Когато се събудя, вече нямам търпение да се стъмни и да идва вечерта. Ще свърша междувременно каквото имам като ангажименти, но след като денят вече е дошъл, не мога да разбера защо пък трябва да го чакам цял ден, за да си отиде. Излишно е да споменавам, че съвсем не е необходимо да очаквам нещо конкретно вечерта, за да желая така силно настъпването и.

Нямам търпение да ям. Особено когато съм гладен. Както е казал Мечо Пух: “При все, че да ядеш мед, това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.” И аз съм така. Толкова съм гладен, че като видя хубава храна, ми се иска да продължа да я гледам. Даже гладът ми изчезва от нетърпението да я изям.

Едвам намерих последни запаси търпение, за да напиша това. И сега вече нямам търпение да го публикувам, защото едва ли ще имам търпението да го изчакам да се самопубликува.

Нямам търпение. Нямам търпение. Нямам търпение!!!

Николай Лачков
lachkov@abv.bg